Малките неща са важни... те носят щастие...
Малките неща са важни... те носят щастие...
Не знам защо на човек трябва да му се случи нещо наистина лошо, за да осъзнае, че няма да е вечно на тази планета. Да започне да се грижи за себе си, да започне да оценява малките неща в живота.
Дълго време ми говориха за една книга и най- накрая реших да си я купя - "Монахът, който продаде своето Ферари" от Робин Шарма. В книгата се разказва за точно това как един преуспял адвокат, най-известния в Ню Йорк претърпява тежък инфаркт в съдебна зала и внезапно след това заминава за Хималаите, където променя живота си. Три години след това се завръща неознаваем дори за колегите си - по-млад, по- жизнерадостен, нещо, което не е имал до преди това в живота си или отдавна е изгубил.
Самата аз винаги съм се наслаждавала на малките неща, но може би не достатъчно съм била благодарна за тях. След като от началото на лятото на 2017г. до края на лятото на 2018г. преживях нещо, което дори на най-лошия си враг не пожелавам да преживее, осъзнах, че човек е на тази планета за една частица от живота на Вселената и няма смисъл да губи така малкото време, което има в тревоги за материални неща и най вече научих, че никой не трябва да се меси в чуждия живот и чуждото решение за това как да се живее живота.
Тази сутрин се събудих, излязох на обичайната разходка с кучето ми и вървейки осъзнах какво щастие и задоволство може да донесе това, съпроводено с мириса на току що падналия дъжд и песента на птичките. Повярвайте ми чак се зачудих на удоволствието, което изпитах, но да... така си беше.
